Дислексията не е болест или увреждане, а нарушение, което засяга близо 10 % от населението на света.В групата на децата с дислексия не се включват деца с обучителни проблеми в резултат на зрителна, слухова или моторна недостатъчност, умствено изоставане, емоционални смущения или са следствие от социални, културни или икономически фактори.

Важно е да отбележим, че дислексията не е резултат от лошо обучение или възпитание, нито е в резултат на мързел, недостатъчно учене или нежелание за развитие.Характерните трудности, които срещат децата с дислексия не се преодоляват с повече повторения на учебният материал – те имат нужда от различен подход в обучението си базиран на техните силни страни.

Децата с дислексия са интелигентни, говорят и обясняват добре, но резултатите им в процеса на ограмотяването са ниски.Тази разлика между реалните възможности и резултатите е една от характерните черти на нарушението.

Децата с дислексия често срещат затруднения свързани с възприемането на сходни стимули получени чрез зрителният канал – букви, думи, изображения, предмети. Специфичното възприемане на обектите като едно цяло, без да се взимат предвид характерни отличителни белези на обект/ предмет, водят до грешки от типа на различаването на букви, близки по външен вид.Наблюдава се и трудно възпроизвеждане при рисуване като тук спецификата идва от склонноста за опростяване на образите на предметите, неотчитане на тяхната големина или разположение в пространството.

Дислексията е нарушение, което се проявява с различна степен, тежест и симптоматика, но съществуват и някой общи признаци.Не е необходимо детето да е носител на всички характеристики.