Артикулационните нарушения в детска възраст се характеризират с неправилна артикулация на един или повече говорни звукове.Нарушената артикулация се изразява в липси,замени и изопачавания на звуковете. Артикулационните нарушения са характерни най-вече за предучилищната възраст. Грешките са постоянни, системни и устойчиви при изговор на звук, сричка или дума. Затрудненото звукопроизношение се изразява в:

 1.Липси – пропускане на определен звук: напр. ейка, вместо лейка или окля, вместо рокля.

 2. Замени – замяна на един нормативен звук с друг като това най- често са замени на акустично сходни фонеми – звучни с безвучни ( п-б, ф-в, т-д, к-г, с-з, ш-ж), съскави с шушкави  (с-ш, з-ж, ц-ч, дз- дж), сонори – м-н, р-л.

 3.Изопачаване – чрез уподобен звук. Например: устното изговаране на звук  „л“- уъ  или гърлено „р“ (френско „р“). Речевите звукове се отличават с различна степен на трудност при изговаряне. В речта на детето звуковете се появят постепенно, като се върви от по-простите и лесни към по-сложните и трудни. Затрудненото звукопроизношение значително затруднява образователните и професионални достижения както и социалното общуване. Възможно е, ако не бъдат терапевтирани преди училищна възраст, те да доведат до сериозни затруднения в овладяването на четенето и писането. Подходяща възраст за предприемане на логопедична интервенция е 4-5г. Същността и целта на терапията е изграждане на правилна говорна продукция на нарушените като артикулация звукове и постепенното отстраняване на грешно заучените артикулационни пози. Продължителността на терапията зависи от сложността на нарушението и няма как да бъде сложен срок, защото всяка терапия е индивидуална и зависи от развитието и напредъка на детето/пациента.